затуряло

Речник на българския език

1. затуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуряло е производна форма на затурям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затуряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуряло е производна форма на затурям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затуряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затуряло е производна форма на затурям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затуряло е производна форма на затурям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).