затурело

Речник на българския език

1. затурело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затурело е производна форма на затуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затурело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затурело е производна форма на затуря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).