затурели

Речник на българския език

1. затурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затурели е производна форма на затуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затурели е производна форма на затуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).