затуптяло

Речник на българския език

1. затуптяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуптяло е производна форма на затуптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затуптяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затуптяло е производна форма на затуптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. затуптяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затуптяло е производна форма на затуптя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. затуптяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затуптяло е производна форма на затуптя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).