затуптял

Речник на българския език

1. затуптял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затуптял е производна форма на затуптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затуптял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затуптял е производна форма на затуптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затуптял — мин. деят. св. прич. м. р.

затуптял е производна форма на затуптя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затуптял — мин. деят. несв. прич. м. р.

затуптял е производна форма на затуптя (мин. деят. несв. прич. м. р.).