затуляха

Речник на българския език

1. затуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

затуляха е производна форма на затулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

затуляха е производна форма на затулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).