затулило

Речник на българския език

1. затулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затулило е производна форма на затуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затулило е производна форма на затуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).