затулила

Речник на българския език

1. затулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

затулила е производна форма на затуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. затулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

затулила е производна форма на затуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).