затулил

Речник на българския език

1. затулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затулил е производна форма на затуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затулил — мин. деят. св. прич. м. р.

затулил е производна форма на затуля (мин. деят. св. прич. м. р.).