затулвахте

Речник на българския език

1. затулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

затулвахте е производна форма на затулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. затулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

затулвахте е производна форма на затулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).