затулвал

Речник на българския език

1. затулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затулвал е производна форма на затулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затулвал е производна форма на затулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

затулвал е производна форма на затулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затулвал е производна форма на затулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).