затръбяло

Речник на българския език

1. затръбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затръбяло е производна форма на затръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затръбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затръбяло е производна форма на затръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).