затръбявал

Речник на българския език

1. затръбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затръбявал е производна форма на затръбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затръбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затръбявал е производна форма на затръбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затръбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

затръбявал е производна форма на затръбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затръбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затръбявал е производна форма на затръбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).