затръбил

Речник на българския език

1. затръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затръбил е производна форма на затръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

затръбил е производна форма на затръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).