затруднило

Речник на българския език

1. затруднило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затруднило е производна форма на затрудня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затруднило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затруднило е производна форма на затрудня (мин. деят. св. прич. ср. р.).