затруднил

Речник на българския език

1. затруднил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затруднил е производна форма на затрудня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затруднил — мин. деят. св. прич. м. р.

затруднил е производна форма на затрудня (мин. деят. св. прич. м. р.).