затревило

Речник на българския език

1. затревило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затревило е производна форма на затревя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затревило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затревило е производна форма на затревя (мин. деят. св. прич. ср. р.).