затревил

Речник на българския език

1. затревил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затревил е производна форма на затревя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затревил — мин. деят. св. прич. м. р.

затревил е производна форма на затревя (мин. деят. св. прич. м. р.).