затраяло

Речник на българския език

1. затраяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затраяло е производна форма на затрая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затраяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

затраяло е производна форма на затрая (мин. деят. св. прич. ср. р.).