заточило

Речник на българския език

1. заточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заточило е производна форма на заточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заточило е производна форма на заточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).