заточело

Речник на българския език

1. заточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заточело е производна форма на заточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заточело е производна форма на заточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).