заточел

Речник на българския език

1. заточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заточел е производна форма на заточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заточел е производна форма на заточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).