заточавало

Речник на българския език

1. заточавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заточавало е производна форма на заточавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заточавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заточавало е производна форма на заточавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заточавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заточавало е производна форма на заточавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заточавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заточавало е производна форма на заточавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).