затормозело

Речник на българския език

1. затормозело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затормозело е производна форма на затормозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затормозело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затормозело е производна форма на затормозя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).