затикнел

Речник на българския език

1. затикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затикнел е производна форма на затикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затикнел е производна форма на затикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).