затечете

Речник на българския език

1. затечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

затечете е производна форма на затека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. затечете — повелително наклонение, мн. ч.

затечете е производна форма на затека (повелително наклонение, мн. ч.).