затечало

Речник на българския език

1. затечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затечало е производна форма на затека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затечало е производна форма на затека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).