затегнел

Речник на българския език

1. затегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затегнел е производна форма на затегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затегнел е производна форма на затегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).