затвърдявал

Речник на българския език

1. затвърдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдявал е производна форма на затвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затвърдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдявал е производна форма на затвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затвърдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

затвърдявал е производна форма на затвърдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. затвърдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

затвърдявал е производна форма на затвърдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).