затвърдели

Речник на българския език

1. затвърдели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затвърдели е производна форма на затвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затвърдели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затвърдели е производна форма на затвърдя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. затвърдели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

затвърдели е производна форма на затвърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. затвърдели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

затвърдели е производна форма на затвърдея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).