затвърдеел

Речник на българския език

1. затвърдеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затвърдеел е производна форма на затвърдея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затвърдеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затвърдеел е производна форма на затвърдея (мин. деят. несв. прич. м. р.).