затаяло

Речник на българския език

1. затаяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затаяло е производна форма на затая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затаяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

затаяло е производна форма на затая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).