затапел

Речник на българския език

1. затапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затапел е производна форма на затапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

затапел е производна форма на затапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).