затаило

Речник на българския език

1. затаило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

затаило е производна форма на затая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. затаило — мин. деят. св. прич. ср. р.

затаило е производна форма на затая (мин. деят. св. прич. ср. р.).