затаила

Речник на българския език

1. затаила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

затаила е производна форма на затая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. затаила — мин. деят. св. прич. ж. р.

затаила е производна форма на затая (мин. деят. св. прич. ж. р.).