засърбил

Речник на българския език

1. засърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засърбил е производна форма на засърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

засърбил е производна форма на засърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).