засъбувал си

Речник на българския език

1. засъбувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбувал си е производна форма на засъбувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. засъбувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбувал си е производна форма на засъбувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. засъбувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбувал си е производна форма на засъбувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).