засъбувал е

Речник на българския език

1. засъбувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбувал е е производна форма на засъбувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засъбувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбувал е е производна форма на засъбувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засъбувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбувал е е производна форма на засъбувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).