засъбувал

Речник на българския език

1. засъбувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбувал е производна форма на засъбувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засъбувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засъбувал е производна форма на засъбувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засъбувал — мин. деят. св. прич. м. р.

засъбувал е производна форма на засъбувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засъбувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засъбувал е производна форма на засъбувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).