засъбличал си

Речник на българския език

1. засъбличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбличал си е производна форма на засъбличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. засъбличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбличал си е производна форма на засъбличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. засъбличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засъбличал си е производна форма на засъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).