засъбличало

Речник на българския език

1. засъбличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засъбличало е производна форма на засъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засъбличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засъбличало е производна форма на засъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. засъбличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

засъбличало е производна форма на засъбличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. засъбличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засъбличало е производна форма на засъбличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).