засучете

Речник на българския език

1. засучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

засучете е производна форма на засуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. засучете — повелително наклонение, мн. ч.

засучете е производна форма на засуча (повелително наклонение, мн. ч.).