засумтял

Речник на българския език

1. засумтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засумтял е производна форма на засумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засумтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засумтял е производна форма на засумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засумтял — мин. деят. св. прич. м. р.

засумтял е производна форма на засумтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засумтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

засумтял е производна форма на засумтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).