засумтявал си

Речник на българския език

1. засумтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засумтявал си е производна форма на засумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. засумтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засумтявал си е производна форма на засумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. засумтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засумтявал си е производна форма на засумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).