засумтявало

Речник на българския език

1. засумтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засумтявало е производна форма на засумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засумтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засумтявало е производна форма на засумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. засумтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

засумтявало е производна форма на засумтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. засумтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засумтявало е производна форма на засумтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).