засумтявал

Речник на българския език

1. засумтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засумтявал е производна форма на засумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засумтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засумтявал е производна форма на засумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засумтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

засумтявал е производна форма на засумтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засумтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засумтявал е производна форма на засумтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).