застърчавало

Речник на българския език

1. застърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застърчавало е производна форма на застърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застърчавало е производна форма на застърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. застърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

застърчавало е производна форма на застърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. застърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застърчавало е производна форма на застърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).