застърчавал

Речник на българския език

1. застърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застърчавал е производна форма на застърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застърчавал е производна форма на застърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. застърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

застърчавал е производна форма на застърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. застърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

застърчавал е производна форма на застърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).