застържело

Речник на българския език

1. застържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

застържело е производна форма на застържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. застържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

застържело е производна форма на застържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).