застържел

Речник на българския език

1. застържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

застържел е производна форма на застържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. застържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

застържел е производна форма на застържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).